Нашият дом е България отбеляза 186 години от рождението на Апостола с рецитал на одата Левски
Родолюбивата фондация " Нашият дом е България " означи 186 години от рождението на Апостола с лиричен рецитал на одата " Левски " от " Епопея на забравените " на Иван Вазов в осъществяване на Янко Лозанов.
Художественото осъществяване е част от патриотичния концерт на фондацията, осъществен в Античния спектакъл в Пловдив.
" Днес означаваме 186 години от рождението на Васил Левски, почитта към него се отбелязва в разнообразни градове на страната със специфична стратегия ", пишат от фондацията на арх. Пламен Мирянов.
И прибавят:
" Васил Левски е идеолог на българската национална гражданска война, уредник и началник на българското националноосвободително придвижване.
Васил Иванов Кунчев, прочут като Васил Левски,, е роден на 18 юли 1837 година в Карлово в фамилията на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Учи във взаимно учебно заведение в Карлово.
От 1855 година е послушник при вуйчо си Хаджи Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора, учи две години в класно учебно заведение в Стара Загора и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници. На 7 декември 1858 година приема монашеството и името Игнатий в Сопотския манастир „ Св. Спас “ под мантията на йеромонах Кирил, а през идната 1859 година Пловдивският митрополит Паисий го ръкополага за йеродякон.
На 27 декември 1872 година е хванат от турските управляващи в Къкринското ханче (намиращо се в село Къкрина, Ловешко). От 5 до 10 януари 1873 година е разпитван от Специална следствена комисия, която на 14 януари изготвя заключителния протокол, с който предлага да бъде наказан на гибел.
На 18 февруари (н.ст.) 1873 година е обесен в покрайнините на София от турските управляващи.
След гибелта му в необятна приложимост влиза прозвището Апостола на свободата или единствено Апостола, за което заслуга има писателят Иван Вазов.
В днешния ден изрязваме почитта си пред Апостола на свободата - Васил Левски! "
__
Окован и кървясъл, във тюрма ръгнат,
Апостолът беше на страдания подвъргнат
ужасни. Напразно! Те нямаха власт
над таз душа яка. Ни стон, ни глас,
ни молба, ни клетва, ни болно стенанье
не издаде в мрака туй гордо страданье!
Смъртта беше близко, само че страхът надалеч.
И той не пошушна предателска тирада.
И на вси въпроси - грозно изпитанье -
един отговор даде и едно мълчанье
и споделяше: " Аз съм Левски! Ей ме на! "
Левски " Епопея на забравените " - Ив. Вазов
